Издухвам праха от машината и започвам да пиша, цели осем месеца не съм правил това - почивах, както казвах, след шест години на писане без прекъсване, в София съм, вкъщи, пред машината. Преди 48 часа бях на друго място, в родния си град – в Разград, където погребах татко. Там през нощта дойде заглавието, с което започвам.

Повече...

Comment

Заспивай, приятелю,
ми казаха думите,
ние ще останем
край тебе във
кръг. Думите
станаха моята
кръв.

Comment

Аз поставям
думи в тишината,
тя разцъфва
с тези коренчета
на нещата.

Comment

От война до
война. Остават ни
да дишаме
така.

Comment

Родът ми плаче
като вековно
дърво. Родът
ми плаче.
Аз зная защо.

Comment

От тук
до следващия ден,
ще се случи
всичко с мен.

Comment

В къщата, в която
не може да се спи,
има толкова движения
на пръсти и коси,
на кротки думички
в нощта – на
плискаща към утрото
вода – ето, аз
съм у дома.

Comment

Никой не иска да бъде беден,
а ние вече сме и то за дълго.
Ние сме завързани за бедността
и тя е разцъфтяла, и тя е нашата
сестра и брат, баща и майка, отглежда
нашите деца. Не можем да я
мразим, защото е завързана за нас,
защото с нас гладува и носи същите
обидно парцаливи дрехи, и очите й са
тъжни и не вижда никаква надежда,
да бъде пепеляшка във дома ни,
да бъде Богородица или княгиня Райна,
която шие на въстанието знаме.
Сестра ми е ужасно уморена
да ражда, да умира и да стреля,
сестра ми иска да живее просто не в
това, а в друго време. Днес на
осми март, ръцете ми растат
от глад, ръцете ми са толкова големи,
че могат да преместват и
самото време.
8.03.1992 г.

Comment