Реката на живота, татко

rekata na jivotaКъм книгите ми “РЕКАТА НА ЖИВОТА, ТАТКО” и “ РЕНЕСАНС”, които издавам в сайта ми в интернет формат.

ПРИЯТЕЛЮ,

Моето писателско “ завещание ” се оказа дълго- с продължение, и с цели три части, писани в некалендарната за мен творческа година, от девети и десети септември на 2017, когато написах “КНИГАТА СЪС СТИХОВЕ”, - до края на юли-днес, 30 юли 2018.

Сигурно е щастлива за мен като писател - и не толкова щастлива като човек - тия две линии на живота не винаги са в паралел и пресечната им точка не означава пълно щастие, за което си мечтал и Гьоте, а поредната илюзия-цитирам Гьоте от книгата му “ДОКТОР ФАУСТ” по смисъл.

Трябва да се задоволим и с това, което обикновено се получава - непълно щастие и да се опитваме да го изживеем пълно. Каквото и да е то-житейско или творческо. Вече и аз помъдрявам. Та, втората и третата част на “завещанието ми’ са книгите “РЕКАТА НА ЖИВОТА, ТАТКО”, написана за един ден-на 28 януари т.г. и третата -“ РЕНЕСАНС”, в периода 14 юни-4 юли - с дълъг финал чак до 23 юли, са творчески факт.

Не знам кога ще ги издам на хартия като книги. Но, тая нощ, т.е. призори, на 30 юли, реших, че първо ще ги публикувам в сайта ми. Той заслужава тази признателност, защото и читателите му са моите най-интересни и значими читатели, за които знам много малко. Но достатъчно.

И така, приятелю.
Привет, в нашия труден-труден 21 век.

Часът е пет без пет. На разсъмване, преди зазоряване, на 30 юли 2018.

Генадий Велчев

 

ДИАОЗИ

На мен
ми се
говори,
като на
излязъл
от затвора,
като на
осъден
да умре
преди разстрела,
като след
разпит
или разпра
дива,
като на
сливата горчива-
разцъфтяла
с другите
дървета
в ранна
пролет-
като на
лястовицата,
която
идва-
ето така,
приятелю,
умирам.

НАЛИ ТОВА
СМЕ ИСКАЛИ

А идват
дни
ще кажа
по-щастливи,
макар че
в щастието си
не вярвам.
Неверно е,
приятелю,
неверно,
но ти го питай
и опитай-
без него
всичко
в този свят
изчезва.

СТЪПКИ

През зимата
съм храбър
като януари,
вървя напред
облечен в бяло-
и стъпките
ми бели
разговарят
какво
да правя
дълго
със звездите.
Звездите
са особени
другари-
с букварчето
от стъпки
разговарят.

РАЗ ГОВОР ЗА ТОЗИ,
КОЙТО ЩЕ ДОЙДЕ

Далеко
ли е
бъдещето
питам-
далеко е
ще кажат
всички.
А аз не
мисля
като другите
като
човек
измислен,
сякаш
зная
всичко.

ГАРА БЕЗ ДВИЖЕНИЕ

Изглежда
че потръгва
влака.
И аз пътувам
без да съм
очаквал.
Заспал съм
като куче във
вагона.
Навън е кучи студ.
И няма кучета,
ни хора.

СЪСТОЯНИЕ

Не знам,
наистина
не знам-
намирам се
във този
храм-
а искам
и да зная
и да мога
да кажа
всичко-
дадено
за хората
от Бога.

СЯКАШ НИЩО
НЕ СЪМ ПРЕЖИВЯЛ

О, толкова
е хубаво
да ходиш
по земята-
свободен
и всезнаещ
като прах
и вятър.
Играе ми се
като на
децата.

   

ИЗТЕГЛЕТЕ КНИГАТА В PDF ФОРМАТ

© 2024 Генадий Велчев. Сайтът е обновен с финансовата подкрепа на " СОФТЕКС ИНТЕРИОРИ ЕООД ". Всички права запазени. Уеб агенция "Кая Про" ООД