Бялата пеперуда

За любовта, която не си отива

Забравих думата, която ме накара да реша да напиша нещо като предговор-пояснение, важно пояснение към тази книга. При мен нещата тръгват от първата дума, която най-често е цяла мисъл, затворена в една дума и точно затова въпросната дума става много важна, а иначе си е най-обикновена дума от българската реч. Сега я нямам и ще трябва да обясня останалото без това творческо начало историята на “Бялата пеперуда”. Написана е през 1998 г., в една нощ на самия край на февруари или първите дни на март, помня, че бяха 73 стихотворения в ръкописа. Преписах го след седмица или две, или може би след месец и отпаднаха десетина поради това, че не можах да ги разчета. В този смисъл цялата книга е едно състояние и стихотворенията са свързани помежду си времево по съществуване и разбира се по теми. Добре е да се четат едно след друго, така както се чете роман или разказ, за да се възприеме и почувства самата книга. Що се отнася до мен и за мен - разбира се, че харесвам “Бялата пеперуда” - написана на един дъх – чиста лирика по единствения за мен възможен начин, да е истинска моя поезия.

© 2020 Генадий Велчев. Сайтът е обновен с финансовата подкрепа на " СОФТЕКС ИНТЕРИОРИ ЕООД ". Всички права запазени. Уеб агенция "Кая Про" ООД