Изворът
във мен
се е
замътил.
Смътно
там се вижда.
Смътно.
Ще се изкъпя
там
посмъртно.

Comment

Каква голяма
бяла заран.
И аз от нея съм докаран,
тъй както
спал съм
на дивана.

Comment

Утре.
Утрин.
Думи
хубави.
Колко
луди
тук сме.
Колко
хубави.

Comment

На Христо Фотев
И ето го поета изолиран,
безжизнен, още топъл, луд,
разглежда райската
градина, където никне
всеки звук. Ужасно грубо
се размина една луксозна
лимузина със тази
честна дума труд.
Лежи труда - там на мнозина.
Таланта - също е потънал в кръв.
И свети Господ мълчаливо
и вдига честния си кръст.
Човеци всеки ден умират.
Поетите ги гонят с прът.
07.01.2002 г

Comment

Повтарям се
като завръщане
на кораб,
който е видял Итака,
като на
часовника крилата.
Все вярващи
в далечината.
Не си ме чакал
свят, а аз
съм те очаквал.

Comment

Приятелю, предлагам ти за прочит още три мои книги. Предговора го пиша на машината си, в творческа атмосфера характерна за нашата кухня, където всеки прави своето, без да пречи на другите. Мястото, на което съм седнал, е същото, на което написах книгите, които ти предлагам: “ЧЕРВЕНА КНИГА”, “ ДУША”, “БРАТ”.

Повече...

Comment