Приятелю,
Това е последната част от моето писателско завещание, започнало с „КНИГАТА СЪС СТИХОВЕ“. Оказа се дълго – цели пет книги с поезия за последните две години. Да каже „сбогом на поезията“, за един поет е трудно. Да се зарича – не е в неговия стил. И той се учи. На мълчание. Като годишните времена, които нямат край – докато земята се върти и обикаля около слънцето. Появяват се и изчезват в собственото си мълчание. И отново са тук, и отново си поет.
Имало неща на този свят, които са неделими и неразделими. Диалектическо начало, биха казали древните. Вътрешно противоречиво. И първо и последно – този единствен атом на всички и всяко нещо, което се развива в собственото си време. Между тях е огромното движение, което в моя случай се нарича – творчество, свят, живот или съдба.
Тук аз съм неделим. Съвпадам с поезията си, банално казано, – покрито единство на личност и творчество. Що се отнася до свят, живот или съдба, взети сами по себе си и моето отношение към тях, – нещата не стоят по този начин. Там няма какво да завещавам. Там има изложени идеи в анализите ми, които трябва да развия до нещо като „Обща теория за социализма и комунизма“. Комунизмът, който чука на вратата на „Творците“ на съвременния свят, и ще се учудят като дечица, защото сами ще я отворят да видят – Дядо Коледа или Дядо Мраз.
Толкова за бъдещето светло. Аз казвам: „Да е благословен животът честен“.
14 август 2019 г.
Генадий Велчев
ИЗТЕГЛЕТЕ КНИГАТА В PDF ФОРМАТ
| СИНЪТ НА МАМА Не съм забравил думичката „мама”, по-рядко я използвам, но остава – за мен и първа, и последна бяла – не те забравям, мамо. |
ПТИЦАТА С БЕЛИТЕ КРИЛЕ Спрях |
СЛЕДИ Сви ми се сърцето – не умирам, просто много го боли, няма във небето диря – от сестра ми няма и следи. |
| ЮНСКИТЕ ВЕЧЕРИ За ден, |
ДУШЕГУБКА Как ми се живее, приятелю, |
СЕМАНТИКА НА ГЛАГОЛА „ПИША“ Забравям се, |
| ЛЮБОВ И юли |
СОФИЙСКА ПРОЗА Приятелю, |
ИГРА Ще легна |